Жените на варшава
Това е третата книга който съм четал на Български. Надя и Милан ме подадох този книга, който има две история – Мъже и Жените на Варшава. Започвах с миналото новелата.
Живот в пустинната е описан много добре. То ме напомни малко на Холандската книга Nooit meer slapen в който герой пътува в студената Норвегия. Тук, разбира се, пустинната не е студено но супер горещо.
Интересно е че авторът избирах пиле като символ на лошо духът който иска да хвана овце -- и хора.
От тази книга науча съм думи като "баир", "мандра" и "муцуни". Думата "кошара" вече познавах от Нора!
Авторът е бил убит от КГБ, заради работата му срещу българското режим. Тази книга, с изключение на кратък позоваване на въстанието в Югославия, не е експлицитен политически. Все пак, според Владимир Янев авторът е казал: "Фигурата на странджанския овчар се изправяше пред мен като паметник на безмълвния протест срещу всички съвременни режими и философии, които в крайна сметка искаха да сведат човешкия живот до общуване с овце."
